Нека споделим страхът за утрешния ден.
Страшничко е за този дето не го е изпитал.
Муха бръмна в главата, а после замина.

 Днеска в рейса мацка се качи.
С тъмни очила, рокля – жълта – слънцето мълчи.
А отдолу – боже мой:

Мисълта ми се люшка на кораб пияна,
търсейки брод.
Таз бездна – морето от слънце огряна,

 Признавам си, помогна ми
дълга към себе си да изплатя
и мръсницата във себе си да оправдая.

 Утро е. Бялата слънчева топка проправя пътя си над хоризонта и се оглежда в морската бездна, по която танцуват малки бели зайчета. Монотонният шум от рабиващите се вълни отеква в съзнанието и внушава спокойствие в душата. Пясъкът от пла...