Мисълта ми се люшка на кораб пияна,
търсейки брод.
Таз бездна – морето от слънце огряна,

 Признавам си, помогна ми
дълга към себе си да изплатя
и мръсницата във себе си да оправдая.

 Утро е. Бялата слънчева топка проправя пътя си над хоризонта и се оглежда в морската бездна, по която танцуват малки бели зайчета. Монотонният шум от рабиващите се вълни отеква в съзнанието и внушава спокойствие в душата. Пясъкът от пла...