С тъмни очила, рокля – жълта – слънцето мълчи.

А отдолу – боже мой:

Кецовете черни, с прашки черни в унисон,

Но за жалост – без балкон.

Та момата, нежна, майсторка – трепач,

С куфар – чанта – ръчен багаж,

Търси да си прибере душата,

Дето вчера я изгуби у кревата.

Мило момиче, на уше – съвет:

Пусни на „търси се”, сред граждани навред,

Защото „вчера” – временцето бе.

ДНЕСКА ДРУГО ВРЕМЕ Е.