Августовска жега. Понеделнишкият делник преваля. След работа гоня трамваи и рейсове в смока на късния Софийски следобед. Търся да открия себе си в лицата на оредялата през отпускарския месец улична тълпа. Цяла ли си, бедна блуднице, изгубила душата си, жадна за поне малко истинска любов. Толкова много ли искаш – забравила що е любов, да се научиш отново да обичаш?!

            Лица на хора, угрижени и уморени от морния горещ понеделник на август и ти там някъде, търсещ мен, “сам на себе си цял” - толкова красив, толкова искрен и толкова истински. О, Господи, прости ми, че зова твоето име и моля, помогни ми да се намеря себе си и любовта си. Кажи ми, коя съм и възможен ли е живот без любов!