Веднъж, ей тъй, както си седях,

мираж видях и не се спрях.

По него тръгнах да го следвам.

По пътя си видях и добро, и зло.

Бях неразбраната и не разбрах.

Но разбрах, че в живота

човек е сам и не е сам,

разбран и неразбран.

А съдбата е една:

къде ще ме отведе –

интересно е сега.

И пак е нощ, и пак е ден,

и все така. И все така

Земята се върти спокойно

и води времето ни за ръка,

и в миг обърнем ли се назад,

ще видим: чудесен е животът

в своята жестока красота

и с онази самолетна диря,

очертана само за мига.