Простете, но бедната аз несретница израждам се, за да пиша каквото ми скимне!
Разглеждайки мой дневник от 1992 г. попаднах на главоблъсканицата по-долу:   - Патриарх, патриарх,
ходиш по земята, слушаш ли жената? - Жената е салата, салатата е с вата. - Моля, моля, а заплата? - Тя ни е бащата!   Тогава си спомням, не можах да намеря смисъл в написаното и се чудех защо главата ми ражда подобни щуротии. Сега, като го чета ми е от ясно по-ясно какво искам да кажа и се усмихвам на смисъла. Комедия ли, това е жива трагедия, щом жената и бащата могат да бъдат заменени със салата и заплата От тогава знам, залудо играй, залудо не стой. Много е важно да играеш и да остане спомен.  Благодаря на детето в мен, че съм я записала и не съм я забравила тази "безсмислица". Колкото до работата, народната пословица "залудо работи, залудо не стой" ми се струва, че вече не е приложима. Според мен всяка работа е занаят и се учи наживо. И в този ред на мисли ето една мисъл, която много уважавам и много ми помага да съм търпелива в преследването на цели:   "Човек е безстрашен тогава, когато може да се защитава. Всичко останало е живо самохвалство. Животът е по-разумен от самите  нас, Елизабет." Ерих Мария Ремарк "Време е да се живее, време е да се мре"

Е, разходих се в миналото, но това е защото бъдещето ми е мъгливо. Позволих си да помисля и зда избягам от тук и сега. Дано успея да се върна цяла.

Ако на някой му е било скучно или неприятно, да ми пише. Отговарям на всякакви въпроси.

Благодаря за отделеното време!