Постинг
24.08.2013 19:15 -
Разходка
Автор: slaveya66
Категория: Лични дневници
Прочетен: 677 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2013 22:28
Прочетен: 677 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 30.08.2013 22:28
Около 17 часът е. Рейсът Перник – София излиза от градския смок и се отправя по старата магистрала към София–града. Тежкият работен ден продължава да подклажда напрежението в потока от мисли за служебни работи. Кой е казал, че работим по осем часа дневно?! Дори и принципът “Работата ще почака, няма да избяга”, не помага. И все пак, намирам изход: погледът ми е приземен от толкова познатата вълшебница – тъмната зелена паст на планината. Гората поглъща уморените ми сетива и освежава духа. Чудеса - дори не съм там. Само споменът за лятна разходка в гората подклажда усещане на цялото същество за свободата на духа. Ярката слънчева светлина оплита в паежина горската пътечка, преминавайки през безброя от вечнозелени борови иглички и се разлага на цветовете от дъгата. Тялото е жадно за съживителната сила на движението, която, като наркотик опива сетивата и неволно събужда щастливата усмивка на лицето. Поемам дълбоко живителна порция чист въздух и вече съм нова. Колко малко ми е нужно, за да съм щастлива?! Това е тайнството, което истинската реалност разкрива само пред този, който иска да я види, иска да почувства хармонията и.
И за всичко това, благодаря на изнурителния работен ден, на градския пернишки смок и на живия спомен.
Няма коментари
