Кой си ти съня в нощта прогонил?

С очи слепи в тъмнината те виждам.

С уши глухи в тишината те чувам.

С уста неми без глас ти шептя.

С ръце празни усещам плътта ти.

За мен си радостта на този мътен живот.

За мен си любовта сред толкоз народ.

Прости несъвършенството на плътта и духа.

Бъди до мен поне до сутринта.

Бъди такъв, какъвто си:

човекът с мъжките черти.