Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2013 20:32 - МОЛБА КЪМ СКАЛАТА
Автор: slaveya66 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 708 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.09.2013 20:38


             Началото на септември леко загатва с приятна прохлада, че лятото си отива. В състояние на блаженство съзерцавам снимка, на която съм до езеро между кротналите се величествени спящи каменни гиканти на седемте рилски езера през септември. Сутрин е и цялото това нещо, което съм “аз” се събужда за новия ден. Разтварям се в пълната хармония от тишина и спокойствие на това свещено място. Душата приема цялата чистота на природата, тялото е здраво и бодро, а разумът сякаш е потънал в безкрая на Вселената. Слънцето хапе приятно като жаден стар любовник загорялата кожа, а прозрачното синьо на небето се слива с кристалното синьо на езерото и одухотворяват моя ненаситен поглед. Отправям се боса към дъновистката чешма по мекото зелено, която като че ли чака мен. Прекланям се пред нея и отпивам бавно от чудотворната вода. После се изправям, сякаш по-висока, по-силна, по-богата, разкрила тайнството и вълшебството на Създателя. В прилива на щастие от сливането на душата с красотата, откривам магията на божествената светлина и божествената мъдрост, отварям сетивата си за свещената любов и божествената сила. Нима това не е съвършенство?! Нима аз не съм част от това съвършентво?! Колко още е нужно да изживея, за да извикам: Аз съм съвършена!

 Докосвам синия надпис върху прохладната скала над шепите, които подканят морния пътник да отпие от водата и усещам неустоимо желание да заговоря скалата:

 - Скала, ти стоиш тук, здрава и неподкупна, наблюдаваш тази чиста и велика природа около себе си. Далече от хорската суета, далече от забързаното ежедневие на деня. Сутрин посрещаш игрева, вечер изпращаш залеза, а през целия ден се къпеш в слънчева светлина. Дъжд, пек, сняг, бури – това ти е познато и не те плаши. Ти си си все същата: добра и непокорна. Покрай теб минават туристи. Спират се, отпиват от твоята чешма и разказват за радости, за любов, за щастие и мъки, за своите преживелици, а ти стоиш като стража във вековете. Дълга е твоята история. И все пак, без живота, без нас – хората, би ли била тя история? Би ли била тя тази история?

Прекланям се пред теб, отпивам от живителната вода и те моля, дай ми от твоята сила, дай ми от твоята вечност, величие и непреклонност. Благодаря ти с любов!






Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: slaveya66
Категория: Лични дневници
Прочетен: 50700
Постинги: 41
Коментари: 19
Гласове: 176
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930