Мили приятели, чета по-надолу от учебник по психиатрия на университетско издателство Медицина. Главата е "Основи на лечебната комуникация 1. Взаимоотношението лекар - пациент" на Веселка Христова. Та цитирам: "Лекар и пациент реагират един на друг, независимо искат ли го или не". Говори се за общопрактикуващите лекари. Т.е. в нашата демократична държава средностатистическият гражданин не може без такъв лекар и е принуден да си го избере, а отношенията и от двете страни са искаш, не искаш, това е положението. Няма да говоря, че всеки един от нас в един момент може да се окаже, че върши нещо без да знае как го върши, иска ли да го върши и защо го върши. Последното изречение е извън контекста на учебника. Госпожата Веселка Христова не знам съзнава ли какво е написала и, ако още ходи между хората, дали е "свободна" и знае ли в чии ръце е оръжие?! Хора, пардон, но аз съм се клела в Хипократова клетва и първото нещо, което се казва там е първо да не вредя. Освен това нямам право на субективно вредно отношение към пациента пък бил той и престъпник. Аз съм длъжна да го лекувам, без да му вредя. Намам право да избирам искам ли го или не този пациент. За какво говорим и в какво положение сме ние лекарите и вие пациентите?! Питам това равноправие ли е?! Може ли общопрактикуващ лекар да обслужва повече от 100 лица, визирам 25 семейства средностатистически и колко му се плаща за това?! Последното е защото лекарят е длъжен да знае социалния статус на пациента и да е съпричастен не само към здравното състояние на пациента. Така виждам аз реализирана каузата "Общопрактикуващ лекар"!

Пропускате и знаменателния факт, че ОПЛ е и "Едноличен търговец" ! А най-важното за търговеца е печалбата , а не здравето на пациента.