в ризница от бодлива тел.

Смееш ли да мръднеш – ще се набодеш.

Раните кървят, а ти дори безчувствен,

чакаш си реда за оня свят,

където няма смисъл нито да се бориш

и където няма смисъл даже да умреш.

Помисли, дали ще има смисъл

това задгробно съществуване,

програмирано и безпроблемно,

даже да е рай или пък ад.

Затова не вярвам в рай и ад.

За мен тази ризница

е смисъла да съществувам,

защото съм човек от обществото.

Не плебей, нито роб, нито бог.

Аз съм просто гражданин

в преходен период.